Яйца, масло и малко контролирана паника

Френската кухня има репутацията на изискана, прецизна и леко претенциозна. Ние решихме да започнем с две от класиките ѝ – Френски омлет и Креп Сюзет. На пръв поглед нищо сложно. Яйца, масло, палачинки. Какво толкова може да се обърка?

Ами, оказа се, че има варианти.

Още от началото участниците ни бяха повече от ентусиазирани. Някои уверени, други малко притеснени, но всички готови да се захванат с тиганите.

И тук идва моментът да споделим нещо за начина, по който обичаме да преподаваме.

Не вярваме особено в това да стоим зад всеки участник и да спасяваме положението при първия признак на бедствие. Разбира се, показваме, обясняваме и помагаме, когато е необходимо. Но понякога оставяме нещата да се объркат.

Защото можеш да чуеш десет пъти колко трябва да е горещ тиганът, но веднъж да си изгориш маслото и изведнъж всичко става много по-ясно.

Така че бъркахме яйца. Вадихме черупки. Горихме масло. Опитвахме отново.

Френският омлет се оказа доста по-капризен, отколкото изглежда. Тънката граница между перфектната текстура и обикновените бъркани яйца беше премината няколко пъти. И в двете посоки.

Но с всеки следващ опит движенията ставаха по-уверени, тиганите – по-послушни, а омлетите започнаха да приличат на това, което си бяхме представяли.

След това преминахме към сладката част.

Креп Сюзет. Или как да добавим малко огън към вече достатъчно интересния ден.

Приготвихме палачинките, обърнахме внимание на портокаловия сос и стигнахме до фламбирането. Имаше пламъци, имаше вълнение и, за щастие, всичко остана там, където му е мястото – в тигана.

А резултатът определено си заслужаваше.

И понеже няма как да не отбележим добрите попадения, специални поздравления отиват при Калоян Николов, който успя да приготви всичко от първия опит, напълно самостоятелно и без никаква помощ от наша страна.

Не че водим класация, но ако водехме, Калоян щеше да е доста напред.

В крайна сметка?

Всеки успя да приготви и хапне по два френски омлета и чудесно оформен десерт Креп Сюзет.

Имаше грешки, имаше много успешни опити и достатъчно масло, за да оправдаем френската тема.

А най-хубавото беше, че в края на курса всички си тръгнаха не просто с рецепти, а с реално усещане за техниките, които бяха усвоили сами.

За нас точно това е смисълът на тези срещи. Да готвим, да експериментираме, понякога да объркваме нещата и накрая да седнем заедно да хапнем.

Благодарим на всички, които бяха част от този курс.

До следващия път. И не се притеснявайте, ако първият омлет не се получи. Затова има втори.